Кой се страхува от мрака - Страница 14

Когато се нахраниха, Хенри й поръча втори десерт и каза:

— Обичам жената да има много от всичко.

Лоис се усмихна.

— Радвам се, че ти харесвам.

— Да се връщаме в стаята — предложи той, когато вечерята свърши.

— Да.

В стаята се съблякоха и когато Хенри я взе в прегръдките си, болката й сякаш изчезна. Той я люби нежно и сладостно, още по-възхитително от първия път.

Лоис го прегърна.

— Беше прекрасно.

— Да — кимна мъжът й. — А сега трябва да изкупим плътския грях. Коленичи.

През нощта, докато Хенри спеше, Лоис тихо събра багажа си и избяга. Взе самолет до Ванкувър и се обади на Гари. Срещнаха се на обяд и тя му разказа всичко.

— Ще поискам развод, но трябва да напусна града.

Брат й се замисли за миг.

— Един мой приятел има застрахователна компания, сестричке. Тя е в Денвър, почти на две хиляди и петстотин километра оттук.

— Идеално.

— Ще му се обадя — обеща Гари.

След две седмици Лоис работеше в застрахователната компания.

Брат й непрекъснато поддържаше връзка с нея. Тя си купи очарователно малко бунгало с изглед към Скалистите планини и Гари от време на време й идваше на гости. Прекараха заедно няколко чудесни уикенда — караха ски, ходеха на риба или просто разговаряха на дивана. „Много се гордея с теб, сестричке“ — винаги й казваше той и Лоис също се гордееше с неговите успехи. Гари бе защитил докторат по естествени науки, работеше в международна корпорация и през свободното си време пилотираше самолет.

На вратата се почука. Лоис погледна през прозореца да види кой е, и го позна. Том Хюбнър, висок чартърен пилот с набръчкано лице, приятел на брат й.

Лоис му отвори и той влезе.

— Здрасти, Том.

— Здравей, Лоис.

— Гари още го няма. Струва ми се, че преди малко чух самолета му. Би трябвало да се появи всеки момент. Ще го почакаш ли?

Том я гледаше втренчено.

— Не си ли гледала новините?

Лоис поклати глава.

— Не. Какво става? Надявам се, че не сме започнали нова война и…

— Лоис, нося ти лоша вест. Много лоша. — Говореше напрегнато. — За Гари.

Тя се вцепени.

— Какво се е случило?

— Загинал е на път за насам. — Том видя, че очите й помръкват. — Много съжалявам. Знам колко се обичахте.

Тя се опита да каже нещо, ала се задъхваше.

— Как… как… как…

Том Хюбнър я хвана за ръка и внимателно я заведе при дивана.

Лоис седна и дълбоко си пое дъх.

— Как… се е случило?

— Самолетът на Гари се блъснал в планинския склон на няколко километра от Денвър.

На Лоис й призля.

— Искам да остана сама, Том.

Той загрижено се вторачи в нея.

— Сигурна ли си, Лоис? Мога да постоя при теб и…

— Благодаря ти, но си върви, моля те.

Том Хюбнър се поколеба, после кимна.

— Имаш номера ми. Ако ти потрябвам, обади ми се.

Лоис не го чу да тръгва. Беше изпаднала в шок. Все едно й бяха казали, че е умряла тя. Мислите й се върнаха в детството им.

Гари винаги я закриляше, биеше се с момчетата, които я закачаха, и когато пораснаха, я водеше на бейзболни мачове, кино и купони. За последен път се бяха видели преди седмица — сцената изникна в съзнанието й като филм, замъглен от сълзите й.

Двамата седяха на масата в трапезарията.

— Нищо не хапваш, Гари.

— Много е вкусно, сестричке. Просто не съм гладен.

Лоис се вгледа в него.

— Искаш ли да поговорим за нещо?

— Винаги познаваш, а?

— С работата ти ли е свързано?

— Да. — Той отмести чинията. — Мисля, че животът ми е в опасност.

Тя се сепна.

— Какво?

— Само шестима души знаят какво става, сестричке. В понеделник ще дойда със самолета да пренощувам тук. Във вторник сутринта заминавам за Вашингтон.

Лоис се озадачи.

— Какво ще правиш във Вашингтон?

— Ще им разкажа за Прима.

И Гари й обясни.

А сега беше мъртъв. „Мисля, че животът ми е в опасност“ — така бе казал. Брат й не беше загинал случайно. Бяха го убили.

Лоис си погледна часовника. Вече бе късно да направи нещо, но на сутринта щеше да се обади по телефона и да отмъсти за убийството на Гари. Щеше да довърши изпълнението на плановете му. Изведнъж се почувства изтощена. Струваше й усилия дори само да стане от дивана. Не беше вечеряла, ала при мисълта за храна й се гадеше.

Отиде в спалнята и си легна; беше прекалено уморена, за да се съблече. Скоро се унесе.

Сънува, че с Гари пътуват в бърз влак и всички пътници пушат. Ставаше горещо и димът я давеше. Събуди се от кашлица и отвори очи, после смаяно се огледа. Спалнята й гореше, огънят обхващаше завесите, навсякъде се кълбеше дим. Лоис със залитане се изправи от леглото. Опита се да не диша и излезе в дневната. Огънят бе навсякъде. Тя направи няколко стъпки към вратата, усети, че краката й се подкосяват, и се строполи на пода.

Последното нещо, което си спомняше, бяха пламъците, лакомо облизващи се към нея.

Глава 10

Нещата се развиваха с шеметна бързина. Кели скоро усвои основните страни на работата — агенцията й осигури курсове по сценично поведение. Тя не се чувстваше нито красива, нито желана и възприемаше всичко като театър.

И моментално се превърна в звезда. Личността й бе не само вълнуваща и провокативна. Кели излъчваше недосегаемост, която действаше предизвикателно на мъжете. Само за две години тя се нареди сред топмоделите. Рекламираше дрехи в десетки страни. Прекарваше повечето си време в Париж, където се намираха едни от най-важните клиенти на агенцията.

Веднъж, след модно ревю в Ню Йорк, преди да се прибере във френската столица, отиде да види майка си. Тя изглеждаше състарена и измъчена. „Трябва да я измъкна оттук — помисли си младата жена. — Ще й купя хубав апартамент и ще се грижа за нея“.