Кой се страхува от мрака - Страница 17

На голямата маса седяха дванайсет мъже. През последния час разпитваха детектив Белмондо.

— Значи с детектив Маре не успяхте да откриете нищо за убийство, извършено на място, където жертвата и убийците не биха могли да се намират и откъдето извършителите не биха могли да избягат, така ли? — кисело попита генералният секретар. — Това ли искате да кажете?

— С Маре разговаряхме с всички, които…

— Стига. Можете да си вървите.

— Слушам.

Засраменият детектив напусна залата.

— Е, нищо не научихме от него — каза един от присъстващите.

Рено въздъхна.

— Напротив. Той окончателно потвърди онова, което вече знаехме.

Всички го погледнаха изненадано.

— Господа, тази загадка е обгърната в мистерия. От петнайсет години съм в тази служба и сме разследвали серийни убийци, международни банди, хулиганства, отцеубийства и всевъзможни други престъпления. — Генералният секретар замълча за миг. — Но през всички тези години никога не съм се натъквал на такова нещо. Ще уведомя нюйоркския клон.

Манхатън, Ню Йорк

Началникът на манхатънските детективи Франк Бигли четеше пратената от генералния секретар папка. В кабинета му влязоха Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър.

— Искали сте да ни видите.

— Да, седнете.

Бигли вдигна един лист.

— Това е сведение, получено сутринта от Интерпол. — Той започна да го чете: — „Преди шест години японският учен Акира Исо се самоубил, като се обесил в хотелската си стая в Токио. Господин Исо бил в отлично здраве, току-що го били повишили, и според сведенията се намирал в отлично настроение“.

— Япония ли? Какво общо има това с…

— Оставете ме да продължа. „Преди три години трийсет и две годишната швейцарска естественичка Мадлен Смит пуснала газта в апартамента си в Цюрих и се самоубила. Била бременна и щяла да се омъжва за бащата на детето си. Приятелите й заявили, че не я били виждали по-щастлива“. — Той погледна двамата детективи. — През последните три дни берлинчанката Соня Фербрюге се удавила във ваната си. Същата нощ американецът Марк Харис изпълнил лебедов скок от последния етаж на Айфеловата кула. Един ден по-късно канадецът Гари Рейнолдс разбил чесната си в планината край Денвър.

Гринбърг и Пригицър го слушаха все по-озадачени.

— Вчера вие двамата открихте трупа на Ричард Стивънс на брега на Ист Ривър.

Ърл Гринбърг го гледаше въпросително.

— Какво общо имат с нас всички тия случаи?

— Всички те всъщност са един случай — тихо отвърна Бигли.

Гринбърг го зяпна.

— Какво? Дайте да видим дали съм ви разбрал вярно. Преди шест години японец, преди три години швейцарка, а през последните няколко дни немкиня, канадец и двама американци. — Той замълча за миг. — Какво свързва тия случаи?

Бигли му подаде папката от Интерпол. Когато прочете съдържанието й, детективът се ококори, после вдигна глава и бавно каза:

— Интерпол смята, че зад тия убийства стои мозъчният тръст Кингсли Интернешънъл Груп, така ли? Това е смехотворно.

— Господин началник, това е най-големият мозъчен тръст на света — отбеляза Пригицър.

— Всички тези хора са били убити и всеки от тях е бил свързан с КИГ. Компанията е собственост на Танър Кингсли и се ръководи от него. Той е президент и изпълнителен директор на Кингсли Интернешънъл Груп, председател на президентската научна комисия, глава на Националния институт за висше планиране и член на борда за отбранителна политика на Пентагона. Мисля, че е най-добре двамата с Гринбърг да поговорите с господин Кингсли.

Ърл Гринбърг мъчително преглътна.

— Ясно.

— Ърл…

— Да?

— И внимавайте.

След пет минути Ърл Гринбърг разговаряше със секретарката на Танър Кингсли. Когато свърши, се обърна към Пригицър.

— Имаме среща във вторник, в десет сутринта. В момента господин Кингсли участва в заседание на конгресна комисия във Вашингтон.

Вашингтон

На заседанието на сенатската екологична комисия във Вашингтон шестима сенатори и трийсет и шестима зрители и репортери внимателно слушаха показанията на Танър Кингсли.

Той бе четирийсетинагодишен, висок и красив, със стоманеносини очи, в които гореше интелигентност. Имаше римски нос, волева брадичка и профил, който можеше да краси монета.

Председателката на комисията старши сенатор Полин Мери ван Лювън излъчваше почти агресивна самоувереност. Тя погледна Танър и отчетливо каза:

— Можете да започнете, господин Кингсли.

Той кимна.

— Благодаря, госпожо сенатор. — После се обърна към другите членове на комисията и заговори с безизразен глас.

— Въпреки че някои наши политици от правителството все още шикалкавят за последиците от глобалното затопляне и парниковия ефект, дупката в озоновия слой бързо расте. Поради това половината свят търпи суши, а другата половина — наводнения. Заради глобалното затопляне в Морето Рос наскоро падна айсберг, голям колкото Ямайка. Озоновата дупка над южния полюс достигна рекордна големина от двайсет и пет милиона квадратни километра. — Танър направи драматична пауза и бавно повтори: — Двайсет и пет милиона квадратни километра.

— Свидетели сме на рекорден брой урагани, циклони, тайфуни и бури, които опустошават части от Европа — продължи той. — Поради радикалните промени в климата милиони хора в страни по целия свят са обречени на глад и гибел. Но това са само думи: глад и гибел. Престанете да мислите за тях като думи. Помислете за тяхното значение — мъже, жени и деца, гладни, бездомни и умиращи.

— Миналото лято над двайсет хиляди души в Европа умряха от топлинна вълна. — Танър повиши глас. — И какво направихме ние? Нашето правителство отказа да ратифицира Протокола от Киото, подписан на глобалната екологична среща. Това означава, че не даваме и пукната пара какво ще се случи с останалата част от света. Просто продължаваме да правим каквото ни отърва. Толкова ли сме тъпи, толкова ли сме самовлюбени, че не виждаме какво вършим с…