Кой се страхува от мрака - Страница 22

К оглавлению

— Андрю, можем да сключим договор с някоя голяма компания и…

— Ние се занимаваме с друго, Танър.

„С какво по-точно се занимаваме, по дяволите?“ — чудеше се Танър.

— Крайслер Корпорейшън търси…

Андрю се усмихна.

— Хайде да гледаме истинската си работа.

Танър трябваше да призове на помощ цялата си воля, за да се овладее.

Андрю и Танър си имаха отделни лаборатории в мозъчния тръст. Бяха потънали в собствените си проекти. Андрю често работеше до късно през нощта.

Една сутрин, когато Танър дойде на работа, брат му още бе там. Той го видя да влиза и скочи на крака.

— Ужасно съм развълнуван от новия нанотехнологичен експеримент. Разработвам метод за…

Мислите на Танър заблуждаха към нещо по-важно: страстното червенокосо миньонче, с което се беше запознал предишната вечер. Срещнаха се в един бар, пиха по чаша и тя го заведе в апартамента си, където си прекараха страхотно. Когато го докосваше по…

— … и мисля, че наистина ще се получи. Как ти звучи това, Танър?

— О, да, Андрю — сепнато отвърна брат му. — Чудесно.

Андрю се усмихна.

— Знаех си, че ще видиш възможностите.

Танър повече се интересуваше от собствения си таен експеримент. „Ако успея, ще завладея света“ — помисли си той.

Една вечер скоро след завършването си Танър бе на коктейл. Чу зад себе си приятен женски глас.

— Много съм слушала за вас, господин Кингсли.

Той се обърна и трябваше да положи усилия, за да скрие разочарованието си. Пред него стоеше млада жена с повече от обикновен вид. Отличаваха я само проницателните й кафяви очи и красивата й, малко цинична усмивка. Танър смяташе физическата красота за задължителна и беше ясно, че тази жена не влиза в класацията.

— Нищо лошо, надявам се — отвърна той и вече си мислеше за оправдание да се избави от нея.

— Аз съм Полин Купър. Приятелите ми ме наричат Пола. Вие излизахте със сестра ми Джини в колежа. Тя беше луднала по вас.

Джини, Джини… Ниска? Висока? Брюнетка? Блондинка? Танър се усмихваше и се мъчеше да си спомни. Бяха толкова много.

— Джини искаше да се омъжи за вас.

Това с нищо не му помагаше. Същото желание бяха имали и много други.

— Сестра ви беше много готина. Двамата просто като че ли не бяхме…

Тя го изгледа сардонично.

— Спестете си измислиците. Вие изобщо не си я спомняте.

Танър се засрами.

— Ами, аз…

— Няма нищо. Наскоро бях на сватбата й.

Обзе го облекчение.

— О, значи Джини се е омъжила.

— Да. — Последва пауза. — Но аз не. Искате ли утре да вечеряме заедно?

Танър я погледна внимателно. Въпреки че не отговаряше на стандартите му, имаше хубаво тяло и изглеждаше мила. И със сигурност щеше лесно да му се пусне. В противен случай щеше да я разкара.

Тя го наблюдаваше.

— Аз черпя.

Танър се засмя.

— Ще го преживея, стига да не сте много лакома.

— Опитайте.

Той я погледна в очите и тихо отвърна:

— Ще опитам.

На другата вечер отидоха в един моден ресторант в центъра. Пола носеше бяла блуза, черна пола и обувки на високи токове. Докато я гледаше как влиза в ресторанта, на Танър му се стори, че е много по-красива от предишната вечер. Всъщност имаше излъчването на принцеса от някоя далечна страна.

Той се изправи.

— Добър вечер.

Пола му подаде ръка.

— Добър вечер. — Самоувереността й изглеждаше почти царствена.

— Да започнем наново, съгласен ли си? — предложи тя, когато седна. — Аз нямам сестра.

Танър я погледна смутено.

— Но нали каза, че…

Пола се усмихна.

— Просто исках да изпитам реакцията ти. Бях слушала много за теб от приятелите си и се заинтригувах.

За секс ли говореше? Той се зачуди кой й е разказвал за него. Имаше толкова много възможности…

— Не се нахвърляй на прибързани заключения. Не говоря за мъжкарските ти успехи. А за ума ти.

Сякаш му четеше мислите.

— Значи… хм… те интересува умът ми, така ли?

— Освен всичко друго — подканващо отвърна тя. Определено щеше лесно да му се пусне, помисли си Танър и посегна да стисне ръката й.

— Голяма работа си. Ще си прекараме страхотно.

Пола се усмихна.

— Чука ли ти се, сладур?

Откровеността й го смая. Какъв ентусиазъм! Той кимна.

— Винаги, принцесо.

Усмивката й стана още по-широка.

— Чудесно. Извади си черното тефтерче и ще се опитаме да намерим някоя, която е свободна довечера.

Танър се вцепени. Никоя жена не се беше подигравала с него така. Той я зяпна.

— Какво искаш да кажеш?

— Че ще трябва да обогатиш заучените си реплики, миличък. Имаш ли представа колко си банален?

Той се изчерви.

— Какво те кара да смяташ, че е заучена реплика?

Тя го погледна в очите.

— Сигурно датира от библейски времена. Когато разговаряш с мен, искам да ми казваш неща, които друга жена не е чувала.

Танър се опита да скрие яростта си.

„Тя с кого си мисли, че си има работа — с някой гимназист ли? — бясно си помисли той. — Прекалено е нахална. Приключвам с нея“.

Глава 15

Световната централа на Кингсли Интернешънъл Груп се намираше в Манхатън, на две преки от Ист Ривър. Комплексът заемаше пет акра земя и се състоеше от четири големи бетонни сгради и две малки къщи, оградени със стена и охранявани електронно.

В десет сутринта детективите Ърл Гринбърг и Робърт Пригицър влязоха във фоайето на главната сграда. То бе просторно и модерно, обзаведено с дивани, фотьойли и масички.

Детектив Гринбърг хвърли поглед към списанията на най-близката масичка: „Върчуъл Риалити“, „Нюклиър & Рейдиолоджикъл Тероризм“, „Роботикс Уърлд“… Вдигна един брой на „Дженетик Инджинийринг Нюз“ и се обърна към Пригицър.