Кой се страхува от мрака - Страница 51

Даян се молеше със затворени очи: „Скъпи, може би за последен път разговарям с теб. Не съм сигурна дали да кажа сбогом, или здравей. Утре двете с Кели отиваме в КИГ на твоята панихида. Според мен няма голяма вероятност да се измъкнем, но трябва да отида, за да се опитам да ти помогна. Преди да е станало късно, искам само да ти кажа още веднъж, че те обичам. Лека нощ, скъпи“.

Глава 32

Възпоменателната служба се провеждаше в парка зад комплекса на Кингсли Интернешънъл Груп. Присъстваха стотина души. Можеше да се влезе само през два охраняеми портала.

В средата бяха издигнали подиум, на който седяха неколцина висши ръководители на КИГ. В края на редицата беше секретарката на Ричард Стивънс Бети Баркър, привлекателна жена на трийсетина години.

Танър говореше по микрофона.

— … и тази компания беше изградена благодарение на всеотдайността и предаността на нейните служители. Ние сме им признателни за това и им отдаваме почит. Винаги съм мислил за компанията като за семейство, в което всички работят заедно за постигането на обща цел. — Без да прекъсва речта си, той оглеждаше тълпата. — Тук в КИГ решаваме проблеми и осъществяваме идеи, които правят света по-приятно място за живот, и няма по-голямо удовлетворение от…

В отсрещния край на парка бяха влезли Даян и Кели. Танър си погледна часовника. Бе единайсет и четирийсет. На лицето му се изписа доволна усмивка. Той продължи:

— … от убеждението, че успехите на компанията се дължат на вас…

Даян погледна подиума и развълнувано сръга Кели.

— Бети Баркър е там. Трябва да говоря с нея.

— Внимавай.

Даян се огледа и неспокойно отбеляза:

— Прекалено е лесно. Имам чувството, че сме… — Тя се обърна и ахна. На единия портал се беше появил Хари Флинт с двама от хората си. Даян погледна към втория портал. Там бяха Карбайо и още двама мъже.

— Виж! — Гърлото й пресъхна.

Кели се обърна и видя шестимата мъже, които преграждаха пътищата им за бягство.

— Има ли друг изход оттук?

— Съмнявам се.

Танър продължаваше:

— … За съжаление с неколцина души от нашето семейство напоследък се случиха нещастия. А когато някой от семейството бъде сполетян от трагедия, тя се отразява на всички ни. КИГ предлага пет милиона долара награда на всеки, който докаже кой стои зад всичко това.

— Пет милиона долара от единия джоб в другия — прошепна Кели.

Кингсли погледна над тълпата към тях и очите му станаха студени.

— Днес сред нас са двама осиротели члена на нашето семейство — госпожа Марк Харис и госпожа Ричард Стивънс. Ще ги помоля да дойдат тук на подиума.

— Не можем да отидем там — ужаси се Кели. — Трябва да останем в тълпата. Какво ще правим?

Даян я погледна изненадано.

— Какво искаш да кажеш? Нали ти щеше да ни измъкнеш оттук, забрави ли? Какво стана с плана ти?

Кели мъчително преглътна.

— Не се получи.

— Тогава действай по резервния — нервно отвърна Даян.

— Даян…

— Да?

— Нямам резервен план.

Даян се ококори.

— Искаш да кажеш, че… не знаеш как ще се измъкнем, така ли?

— Мислех…

Гласът на Танър изкънтя по уредбата:

— Моля госпожа Стивънс и госпожа Харис да дойдат тук.

Кели се обърна към Даян.

— Много… много съжалявам.

— Аз съм виновна. Изобщо не биваше да се съгласявам да идваме.

Присъстващите се обръщаха към тях и ги зяпаха. Бяха в капан.

— Госпожа Стивънс и госпожа Харис…

— Какво ще правим? — прошепна Кели.

— Нямаме избор — заяви Даян. — Отиваме. — Тя си пое дълбоко дъх. — Да вървим.

Двете неохотно се запътиха към подиума. Даян гледаше Бети Баркър, чиито очи бяха приковани в нея. На лицето й се бе изписала паника. Приближиха се към трибуната.

„Ричард, скъпи, опитах — мислеше си Даян. — Каквото и да се случи, искам да знаеш, че…“

Изведнъж в дъното на парка настана смут. Хората започнаха да се обръщат, за да видят какво става.

Пристигаше Бен Робъртс, придружен от голяма група оператори и техници.

Кели стисна Даян за ръката и лицето й засия.

— Това беше първоначалният ми план! Бен!

Даян вдигна очи към небето и промълви:

— Благодаря ти, Ричард.

— Какво? — попита Кели. И изведнъж разбра какво иска да каже Даян. — Ясно. Хайде, Бен ни чака.

Танър наблюдаваше сцената с вцепенено лице.

— Извинете — извика той. — Съжалявам, господин Робъртс. Това е частна възпоменателна церемония. Трябва да ви помоля да напуснете.

— Добро утро, господин Кингсли — отговори журналистът. — Моето предаване записва интервю с госпожа Харис и госпожа Стивънс в студиото, но докато сме тук, реших, че може би ще пожелаете да заснемем репортаж и за възпоменателната служба.

Танър поклати глава.

— Не, не мога да ви позволя да останете тук.

— Жалко. Тогава просто ще заведа госпожа Харис и госпожа Стивънс в студиото.

— Не може — рязко отсече Кингсли.

Бен го погледна.

— Моля?

Танър почти се разтрепери от ярост.

— Искам… искам да кажа… вие… Нищо.

Жените вече бяха при Бен.

— Извинявайте, че закъснях — прошепна той. — Правих репортаж за едно убийство и…

— За малко да направиш репортаж за още две — прекъсна го Кели. — Да се махаме оттук.

Под разгневения поглед на Танър Кели, Даян, Бен Робъртс и неговият екип подминаха охраната и напуснаха парка.

Хари Флинт отправи очи към шефа си за инструкции. Танър бавно поклати глава. „Още не съм свършил, кучки“.

Даян и Кели се качиха в колата на Бен Робъртс. Хората му ги следваха с два вана. Журналистът погледна Кели.

— Сега ще ми обясниш ли какво беше всичко това?