Кой се страхува от мрака - Страница 65

Той я последва към дъното на коридора. Когато стигнаха до стая 391, сестрата понечи да отвори вратата. Куриерът й подаде пакета.

— Е, можете да й го занесете и вие.

На долния етаж куриерът отиде при пейката, на която го чакаха Даян и Кели, и им каза:

— Стая триста деветдесет и първа.

— Благодаря — признателно отвърна Даян и му подаде няколко банкноти.

Качиха се на третия етаж, влязоха в коридора и изчакаха да повикат сестрата на телефона. Когато се обърна с гръб към тях, бързо минаха по коридора и влязоха в стая 391.

Лоис Рейнолдс лежеше сред паяжина от системи и жици, свързани с тялото й. Цялата беше бинтована. Очите й бяха затворени.

— Госпожице Рейнолдс, аз съм Даян Стивънс, а това е Кели Харис — тихо каза Даян. — Мъжете ни работеха в КИГ…

Лоис Рейнолдс бавно отвори очи и попита едва чуто:

— Какво?

— Мъжете ни работеха в КИГ — продължи Кели. — И бяха убити. Ние смятаме, че ще сте в състояние да ни помогнете, заради случилото се с брат ви.

Лоис едва забележимо поклати глава.

— Не мога да ви помогна… Гари е мъртъв. — От очите й бликнаха сълзи.

Даян се наведе към нея.

— Брат ви казвал ли ви е нещо преди злополуката?

— Гари беше прекрасен човек. — Лоис Рейнолдс говореше бавно и с мъка. — Загина при самолетна катастрофа.

— Брат ви казвал ли ви е нещо, което може да ни помогне да открием какво се е случило? — търпеливо попита Даян.

Жената затвори очи.

— Госпожице Рейнолдс, моля ви, не заспивайте. Моля ви. Много е важно. Брат ви казвал ли ви е нещо, което би могло да ни помогне?

Лоис Рейнолдс отново вдигна клепачи и я погледна озадачено.

— Коя сте вие?

— Според нас брат ви е бил убит — заяви Даян.

— Знам… — промълви Лоис Рейнолдс.

Даян и Кели ги побиха тръпки.

— Защо? — попита Кели.

— Прима… — прошепна жената.

Кели се наведе към нея.

— Какво е „Прима“?

— Гари ми разказа… разказа ми за нея няколко… няколко дни преди да го убият. Това е машина, която може да контролира… да контролира времето. Бедният Гари. Той… така и не стигна до Вашингтон.

— До Вашингтон ли? — попита Даян.

— Да… Всички щяха да… да се срещнат с някакъв сенатор за… за Прима… Гари каза, че Прима е зло…

— Помните ли името на сенатора? — Даян се наведе още по-близо.

— Не.

— Помислете, моля ви.

— Сенатор… — промълви Лоис Рейнолдс.

— Кой? — настоя Кели.

— Левин… Лювън… ван Лювън. Той щеше да се срещне с нея. Щеше да се срещне…

Вратата рязко се отвори и в стаята влетя лекар с бяло сако и прехвърлен през шията стетоскоп. Погледна Даян и Кели и сърдито изсумтя:

— Не ви ли казаха, че тук е забранено за посетители?

— Съжалявам — отвърна Кели. — Ние…

— Моля, напуснете.

Двете жени погледнаха Лоис Рейнолдс.

— Довиждане. Оздравявайте.

Мъжът ги проследи с поглед. Когато вратата се затвори, пристъпи към леглото, наведе се над Лоис Рейнолдс и вдигна една възглавница.

Глава 40

Кели и Даян слязоха в главното фоайе на болницата.

— Ето защо Ричард и Марк са щели да ходят във Вашингтон — каза Даян. — За да се срещнат със сенатор ван Лювън.

— Как ще се свържем с нея?

— Много просто. — Даян извади мобифона си.

Кели вдигна ръка и я спря.

— Недей. Хайде да се обадим от обществен телефон.

Взеха телефона на централата на Сената от справки и Даян го набра.

— Кабинетът на сенатор ван Лювън.

— Бих искала да говоря със сенатора, моля.

— За кого да предам?

— Въпросът е личен — отвърна Даян.

— Как се казвате, моля?

— Не мога… просто й предайте, че е много важно.

— Съжалявам, това не е възможно. — Връзката прекъсна.

Даян се обърна към Кели.

— Не бива да разкриваме имената си. — И отново набра номера.

— Кабинетът на сенатор ван Лювън.

— Моля, изслушайте ме. Не съм луда. Трябва да говоря със сенатора и не мога да ви съобщя името си.

— Боя се, че не мога да ви свържа. — Връзката прекъсна.

Даян се обади за трети път.

— Кабинетът на сенатор ван Лювън.

— Не затваряйте, моля ви. Знам, че си вършите работата, но въпросът е на живот и смърт. Обаждам се от обществен телефон. Ще ви дам номера. Моля, предайте на сенатора да ми се обади. — Тя продиктува номера на секретарката и я чу да затръшва слушалката.

— Какво ще правим сега? — попита Кели.

— Ще чакаме.

Чакаха два часа и в момента, в който Даян каза:

— Така няма да се получи. Хайде…

… телефонът иззвъня. Тя дълбоко си пое дъх и се втурна да отговори.

— Ало?

Отсреща чу ядосан женски глас.

— Тук е сенатор ван Лювън. С кого разговарям?

Даян приближи слушалката към Кели, за да чуват и двете думите на сенатора. Гласът на Даян бе толкова задавен, че едва говореше.

— Казвам се Даян Стивънс, госпожо сенатор. Тук съм с Кели Харис. Знаете ли кои сме?

— Не, и се боя, че…

— Мъжете ни бяха убити точно преди да се срещнат с вас.

От другия край се разнесе ахване.

— Боже мой! Ричард Стивънс и Марк Харис?

— Да.

— С вашите съпрузи имахме уговорена среща, но някой се обади на секретарката ми и съобщи, че те са се отказали. И после двамата… починаха.

— Не са се обадили те, госпожо сенатор — отвърна Даян. — Убили са ги, за да не им позволят да се срещнат с вас.

— Моля?! — смаяно попита ван Лювън. — Защо…

— Убили са ги, за да не разговарят с вас. С Кели бихме искали да дойдем във Вашингтон, за да ви обясним какво са се опитвали да направят мъжете ни.

Последва кратко колебание.

— Ще ви приема, но не в кабинета си. Прекалено е явно. Ако казвате истината, може да се окаже опасно. Имам къща в Саутхамптън на Лонг Айланд. Ще се срещнем там. Откъде се обаждате?