Кой се страхува от мрака - Страница 67

К оглавлению

— Аз съм Полин ван Лювън.

— Даян Стивънс.

— Кели Харис.

— Радвам се да ви видя. Отне прекалено много време.

Кели я погледна озадачено.

— Моля?

Зад тях се разнесе гласът на Танър Кингсли.

— Иска да каже, че късметът ви най-после свърши.

Даян и Кели се обърнаха.

В стаята бяха влезли Танър Кингсли и Хари Флинт.

— Хайде, Флинт — каза Танър.

Хари Флинт вдигна пистолета си, безмълвно се прицели в жените и стреля два пъти. Кели и Даян се строполиха на пода.

Танър се приближи до сенатор ван Лювън и я прегърна.

— Всичко свърши, принцесо.

Глава 42

— Какво да правя с труповете? — попита Флинт.

Танър не се поколеба.

— Завържи им тежести на глезените, натовари ги на самолета и ги хвърли на двеста-триста километра в Атлантическия океан.

— Няма проблем. — Флинт напусна стаята.

Танър се обърна към сенатор ван Лювън.

— С това поставяме край на въпроса, принцесо. Можем да продължим.

Тя се приближи към него и го целуна.

— Много ми липсваше, мили.

— И ти ми липсваше.

— Онези срещи веднъж месечно бяха мъчителни, защото знаех, че ще трябва да си тръгнеш.

Танър я притисна към себе си.

— Отсега нататък ще бъдем заедно. Ще изчакаме три-четири месеца, колкото е благоприличният траур за скъпия ти покоен съпруг, и ще се оженим.

Полин се усмихна.

— Нека е един месец.

Той кимна.

— Звучи добре.

— Вчера подадох оставка от Сената. Отнесоха се с разбиране към скръбта ми по покойния ми мъж.

— Чудесно. Сега ще можем спокойно да се показваме заедно. Искам обаче да видиш нещо в КИГ — по-рано не можех да ти го покажа.

* * *

Стигнаха до червената тухлена сграда. Танър се приближи до солидната стоманена врата. В средата й имаше вдлъбнатина и той силно притисна към нея тежкия си пръстен с камея, изобразяваща лице на гръцки воин. Вратата започна да се отваря.

Огромното помещение беше пълно с грамадни компютри и телевизионни монитори. При отсрещната стена имаше генератори и електроника, свързани с контролен пулт в центъра.

— Това тук завинаги ще промени живота — каза Танър. — Тази зала е командният център на сателитна система, която може да управлява времето във всеки район на света. Можем да предизвикваме бури навсякъде. Можем да причиняваме глад, като спираме дъжда. Можем да обгръщаме в мъгла всяко летище на земята. Можем да образуваме урагани и циклони, които да блокират световната икономика. — Той се усмихна. — Вече демонстрирах част от нашето могъщество. Много държави работят по управлението на времето, но никой още не е постигнал задоволителен резултат.

Танър натисна някакъв бутон и един от големите екрани се освети.

— Това тук е откритие, за каквото само си мечтаят военните. — Той се обърна към Полин и отново се усмихна.

— Единственото, което пречеше на Прима да ми осигури пълен контрол, беше парниковият ефект и ти идеално се погрижи за това. — Танър въздъхна. — Знаеш ли кой стартира този проект? Андрю. Той наистина беше гений.

Полин зяпаше купищата техника.

— Не разбирам как това нещо може да управлява времето.

— Ами, най-краткото обяснение е, че топлият въздух се издига към студения и ако има влага…

— Не се дръж надменно, скъпи.

— Извинявай, но дългото обяснение е малко сложно.

— Слушам те.

— Това е специализирана материя, затова ще трябва да потърпиш. При изстрелване в земната атмосфера микровълновите лазери, създадени с помощта на разработената от брат ми нанотехнология, образуват свободен кислород, който се свързва с водорода и така се образува озон и вода. Свободният кислород в атмосферата се свързва по двойки — затова и се казва O — и брат ми откри, че изстрелването на лазер от космоса в атмосферата кара кислорода да се свързва с два водородни атома в озон — O — и вода — HO.

— Все още не разбирам как това…

— Времето се определя от водата. Андрю проведе мащабни експерименти и откри, че при опитите му се отделя толкова много вода като вторичен продукт, че се променят ветровете. Повече лазери, повече вятър. Овладей водата и вятъра и ще овладееш цялото време.

Той се замисли за миг.

— Когато научих, че Акира Исо в Токио и по-късно Мадлен Смит в Цюрих са близо до решението на проблема, им предложих работа, но те ми отказаха. Обясних ти, че четирима от най-добрите ми метеоролози работеха заедно с мен по проекта.

— Да.

— И тях си ги биваше. Франц Фербрюге в Берлин, Марк Харис в Париж, Гари Рейнолдс във Ванкувър и Ричард Стивънс в Ню Йорк. Всеки от тях се опитваше да се справи с различен аспект на управлението на времето и смятах, че понеже работят в различни страни, изобщо няма да свържат нещата и да открият каква е крайната цел на проекта. Само че те някак си успяха. Дойдоха при мен да ме питат какви са плановете ми. Когато им отговорих, че не възнамерявам да предложа тази система на държавата, те възразиха и решиха да отидат във Вашингтон, за да разкажат на някого за Прима. Нямаше да има значение кого ще изберат, защото аз щях да се погрижа за тях преди да стигнат в столицата, обаче те избраха теб като ръководител на сенатската екологична комисия. А сега гледай това.

На компютърния екран се появи карта на света, осеяна с линии и символи. Докато говореше, Танър фокусираше картата на Португалия.

— В земеделските долини в Португалия текат реки, които се вливат в Атлантическия океан през Испания. Само си представи какво ще се случи с Португалия, ако продължи да вали, докато реките наводнят долините.

Той натисна един бутон и на друг огромен екран се появи розов палат със застанали на пост гвардейци. Ярка слънчева светлина окъпваше тучния зелен парк.