Кой се страхува от мрака - Страница 7

Даян само можеше да преглъща сълзите си.

— Благодаря ви. И той смяташе, че сте страхотни. Много се гордееше с всички ви. — Тя дълбоко си пое дъх. — Искате ли нещо безалкохолно или…

— Не, благодаря, госпожо Стивънс — отговори десетгодишният Тим Холм. — Просто искахме да ви кажем, че той ще липсва и на нас. Всички дадохме пари за цветята. Струват дванайсет долара. Както и да е, просто искахме да знаете, че съжаляваме.

Даян ги погледна и тихо отвърна:

— Благодаря ви, момчета. Знам, че Ричард щеше да ви е благодарен, задето сте дошли.

Децата смутено се сбогуваха и си тръгнаха.

Докато ги проследяваше с поглед, тя си спомни първия път, когато бе присъствала на тренировката им. Ричард беше разговарял с тях, като че ли е на тяхната възраст, на понятен за тях език, и те го обичаха тъкмо заради това. „Тогава започнах да се влюбвам в него“ — помисли си Даян.

Навън се разнесе гръм и първите капки дъжд затрополиха по прозорците като Божии сълзи. „Дъжд“. Беше се случило през един уикенд…

— Обичаш ли да ходиш на пикник? — попита Ричард.

— Обожавам.

Той се усмихна.

— Знаех си. Значи отиваме на пикник. Ще те взема утре по обяд.

Беше красив слънчев ден. Ричард бе подготвил пикник насред Сентръл Парк. Имаше сребърни прибори и ленена покривка, а когато видя съдържанието на кошницата, Даян се засмя. Ростбиф… шунка… сирена… два големи пая… различни напитки и шест вида десерт.

— Тук има достатъчно за цял полк! Чакаш ли някого? — И в главата й изскочи неканена мисъл. „Свещеник?“ Тя се изчерви.

Ричард я наблюдаваше.

— Добре ли си?

Дали е добре ли? „Никога не съм била толкова щастлива“ — помисли си Даян.

— Да, Ричард — отвърна тя.

Той кимна.

— Хубаво. Няма да чакаме полка. Да започваме.

Докато се храниха, имаха да си казват много неща и сякаш се сближаваха с всяка дума. Сексуалното привличане помежду им се усилваше и двамата го усещаха. И насред този прекрасен следобед не щеш ли заваля дъжд. Подгизнаха за броени минути.

— Съжалявам — мрачно каза Ричард. — Трябваше да го предвидя — във вестника пишеше, че няма да вали. Боя се, че пикникът ни се провали и…

Даян се приближи до него.

— Нима?

В следващия миг се озова в прегръдките му и устните й се притискаха към неговите. Стана й горещо.

— Трябва да съблечем тези мокри дрехи — заяви тя, когато най-после се отдръпна.

Ричард се засмя.

— Права си. Не бива да се разбо…

— При теб или при мен? — прекъсна го Даян.

Той внезапно се скова.

— Сигурна ли си, Даян? Питам, защото… това не е приключение само за една нощ.

— Знам — тихо отвърна тя.

След половин час бяха в апартамента на Даян, събличаха се, милваха се, опипваха се и накрая, когато повече не издържаха, се прехвърлиха на леглото.

Ричард беше мил, нежен и страстен и всичко бе вълшебно; езикът му я откри и бавно започна да се движи по нея, сякаш леки вълни плискаха кадифен плаж, после проникна в нея и я изпълни.

Прекараха останалата част от следобеда и почти цялата вечер в разговори и любене и отвориха сърцата си един за друг.

На сутринта, докато Даян приготвяше закуската, Ричард я попита:

— Ще се омъжиш ли за мен, Даян?

Тя се обърна към него и тихо отвърна:

— О, да.

Сватбата беше след месец. Церемонията бе топла и чудесна, приятелите и роднините поздравиха младоженците и когато видя сияещото лице на Ричард, Даян си помисли за предсказанието на циганката и се усмихна.

Бяха решили да заминат на меден месец във Франция, ала Ричард й се обади от работа.

— Появи се нов проект и не мога да отсъствам. Съгласна ли си да го отложим за след няколко месеца? Извинявай, миличка.

— Естествено, че съм съгласна, скъпи.

— Искаш ли да обядваме заедно?

— С удоволствие.

— Ти обичаш френска кухня. Знам един страхотен френски ресторант. Ще те взема след половин час.

След трийсет минути Ричард я чакаше навън.

— Здрасти, мила. Трябва да се срещна с един клиент на летището. Заминава за Европа. Ще се сбогуваме и после ще отидем на обяд.

Тя го прегърна.

— Чудесно.

— Той има частен самолет — осведоми я Ричард, когато стигнаха на летище „Кенеди“. — Ще се срещнем с него на пистата.

Охраната ги пусна в забранената зона, където чакаше един челинджър. Ричард се огледа.

— Още го няма. Хайде да почакаме в самолета.

— Добре.

Качиха се по стълбичката и влязоха в луксозната машина. Двигателите работеха.

Стюардесата се появи в салона.

— Добро утро.

— Добро утро — поздрави Ричард.

Даян се усмихна и също каза:

— Добро утро.

Стюардесата затвори вратата на пилотската кабина. Даян погледна Ричард.

— Много ли ще се забави клиентът ти, как смяташ?

— Не би трябвало.

Ревът на двигателите се усили. Самолетът се раздвижи. Даян погледна през прозореца и пребледня.

— Ричард, ние излитаме!

Той изненадано се обърна към нея.

— Сигурна ли си?

— Погледни през прозореца. — Даян се паникьоса. — Кажи… кажи на пилота…

— Какво да му кажа?

— Да спре!

— Не мога. Вече сме тръгнали.

Даян се ококори.

— Къде отиваме? — след кратко мълчание попита тя.

— А, не ти ли споменах? В Париж. Напи каза, че обичаш френската кухня?

Жена му ахна. После изражението й се промени.

— Ричард, не мога да замина за Париж така. Нямам дрехи. Нямам грим. Нямам…

— Чувал съм, че в Париж също има магазини — прекъсна я той.

Даян се втренчи в него и го прегърна.

— О, глупчо! Обичам те.

Ричард широко се усмихна.

— Нали искаше меден месец. Е, получаваш го.

Глава 5

На „Орли“ ги посрещна лимузина, която ги закара в хотел „Плаза Атене“.