Кой се страхува от мрака - Страница 26

— Казах ти. Искам да направя нещо важно. Искам достатъчно власт, за да осъществявам нещата — да ги променям. А за тази цел трябват пари. Как ще имаме общо бъдеще, ако ти нямаш бъдеще?

Танър я хвана за ръката.

— Няма проблем. Аз съм собственик на половината от важна компания, принцесо. Някой ден ще имам достатъчно пари, за да ти дам каквото пожелаеш.

Пола поклати глава.

— Не. Брат ти Андрю ти казва какво да правиш. Знам всичко за вас двамата. Той няма да позволи компанията да се развие, а аз имам нужда от повече, отколкото можеш да ми дадеш в момента.

— Грешиш. — Танър се замисли за миг. — Искам да се запознаеш с Андрю.

На другия ден тримата обядваха заедно. Пола беше очарователна и Андрю явно веднага я хареса. Той се бе тревожил за някои от жените, с които излизаше брат му. Пола беше различна. Беше красива, интелигентна и духовита. Андрю хвърли поглед към Танър и кимването му означаваше „добър избор“.

— Мисля, че КИГ върши чудесна работа, Андрю, като помага на толкова много хора по целия свят — каза Пола. — Танър много ми е говорил за успехите ви.

— Радвам се, че можем да го правим. И ще постигнем още повече.

— Искаш да кажеш, че компанията ще се разрасне ли?

— Не в този смисъл. Искам да кажа, че ще пратим повече хора в повече страни, където могат да са полезни.

Танър побърза да се намеси.

— Тогава ще започнем да получаваме държавни поръчки тук и…

Андрю се усмихна.

— Танър е много нетърпелив. Няма защо да бързаме. Първо ще вършим това, за което е създадена компанията. Ще помагаме на хората.

Танър погледна Пола. Лицето й беше безизразно.

На другия ден той й се обади.

— Здрасти, принцесо. В колко часа да те взема?

Последва кратко мълчание.

— Много извинявай, скъпи. Довечера няма да мога да се срещна с теб.

Това го изненада.

— Нещо лошо ли се е случило?

— Не. Един мой приятел е в града и трябва да го видя.

„Приятел ли?“ Жегна го ревност.

— Разбирам. Тогава утре вечер ще…

— Не, и утре не мога. Хайде да се уговорим за понеделник.

Щеше да прекара уикенда с онзи човек. Обезпокоен и ядосан, Танър затвори.

В понеделник вечер Пола му се извини.

— Съжалявам за уикенда, скъпи. Просто един стар приятел дойде да ме види.

Танър си представи красивия апартамент на Пола. Тя не можеше да си го позволи със заплатата си.

— Кой е той?

— Съжалявам, не мога да ти кажа името му. Прекалено е известен и не обича публичност.

— Влюбена ли си в него?

Тя го хвана за ръката и тихо отвърна:

— Влюбена съм в теб, Танър. Само в теб.

— Той влюбен ли е в теб?

Пола се поколеба.

— Да.

Танър моментално си помисли: „Трябва да измисля как да й дам всичко, каквото пожелае. Не мога да я изгубя“.

В 04:58 на другата сутрин Андрю Кингсли се събуди от звъна на телефона.

— Търсят ви от Швеция. Изчакайте, моля.

След малко се разнесе глас със слаб шведски акцент.

— Поздравления, господин Кингсли. Нобеловият комитет ви избра да получите Нобеловата награда за физика за вашите открития в областта на нанотехнологията…

Нобеловата награда! Когато разговорът свърши, Андрю припряно се облече и отиде направо в службата. В момента, в който пристигна Танър, брат му се втурна да му съобщи новината.

Танър го прегърна.

— Нобелова награда! Това е чудесно, Андрю! Чудесно!

Наистина беше чудесно. Защото сега щяха да се решат всички проблеми на Танър.

След пет минути той разговаряше с Пола.

— Разбираш ли какво значи това, скъпа? След като КИГ има Нобелова награда, можем да сключим толкова договори, колкото сме в състояние да изпълним. Говоря за големи държавни поръчки и огромни корпорации. Ще мога да ти дам целия свят.

— Това е страхотно, скъпи.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Повече от всичко на света искам да се омъжа за теб, Танър.

Той изпадна в еуфория и побърза да отиде в кабинета на брат си.

— Женя се, Андрю!

Андрю вдигна глава.

— Великолепна новина. Кога е сватбата?

— Колкото може по-скоро. Целият персонал е поканен.

Когато на другата сутрин Танър влезе в кабинета си, Андрю го чакаше. Носеше роза на бутониерата си.

— Какво е това?

Брат му се ухили.

— Готвя се за сватбата ти. Много се радвам за теб.

— Благодаря, Андрю.

Новината бързо се разпространи. Тъй като сватбата не бе официално обявена, никой не казваше нищо на Танър, ала всички го гледаха с многозначителни усмивки.

По-късно той отиде в кабинета на брат си.

— С Нобеловата награда всички ще идват при нас. А с парите от наградата…

Андрю го прекъсна.

— С парите от наградата можем да си позволим да пратим още хора в Еритрея и Уганда.

— Но нали ще използваш наградата, за да разшириш компанията? — бавно попита Танър.

Брат му поклати глава.

— Ще правим точно това, за което сме я създали.

Танър го изгледа мълчаливо, после каза:

— Тя си е твоя, Андрю.

Танър се обади на Пола още щом взе решение.

— Трябва да отида по работа във Вашингтон, принцесо. Може да не ти се обадя ден-два.

— И никакви блондинки, брюнетки или червенокоски — подразни го тя.

— В никакъв случай. Ти си единствената жена на света, която обичам.

— И аз те обичам.

На другата сутрин Танър Кингсли бе в Пентагона на среща с началник-щаба на сухопътните сили генерал Алън Бартън.

— Предложението ви е много интересно — каза генерал Бартън. — В момента обмисляме на кого да поверим изпитанията.

— Вашите изпитания са свързани с микронанотехнология, а брат ми наскоро получи Нобелова награда за своите открития в тази област.

— Това ни е известно.