Кой се страхува от мрака - Страница 30

— Госпожа Стивънс е тук, господин Кингсли.

Танър натисна един от бутоните на електронния пулт пред себе си и Даян Стивънс се появи на един от телевизионните екрани на стената. Русата й коса беше завързана на кок. Носеше пола на бели и морскосини райета и бяла блуза. Изглеждаше бледа.

— Да влезе.

Когато Даян влезе, той се изправи да я посрещне.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Стивънс.

Тя кимна.

— Добро утро.

— Седнете, моля.

Даян се настани срещу бюрото му.

— Излишно е да казвам, че всички бяхме шокирани от жестокото убийство на мъжа ви. Уверявам ви, че виновникът ще бъде изправен пред правосъдието колкото може по-скоро.

Прах…

— Ако не възразявате, бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Да?

— Мъжът ви често ли обсъждаше работата си с вас?

Даян поклати глава.

— Не. Тя беше отделна част от съвместния ни живот, защото беше тясно специализирана.

В една стая нататък по коридора Ретра Тайлър бе включила апарат за разпознаване на гласа, гласов анализатор и записващо устройство и записваше срещата в кабинета на Танър.

— Знам, че ви е много трудно да разговаряте за това, но какво знаете за връзката на мъжа ви с наркотиците? — попита Кингсли.

Даян го зяпна смаяно.

— Какво… — накрая възвърна дар слово тя. — Какво искате да кажете? Ричард никога не е имал нищо общо с наркотици.

— Госпожо Стивънс, полицията е намерила заплашително писмо от мафията в джоба му и…

Мисълта, че Ричард е бил замесен с наркотици, бе невъобразима. Можеше ли да е имал таен живот, за който тя да не е подозирала? Не, не, не.

Сърцето й се разтуптя. „Убили са го, за да накажат мен“ — помисли си.

— Господин Кингсли, Ричард не…

Гласът на Танър звучеше съчувствено, ала в същото време решително.

— Много съжалявам, че ви подлагам на това, но имам пълното намерение да разнищя случилото се с мъжа ви до дъно.

„Аз съм дъното — мъчително си помисли Даян. — Аз съм онази, която търсите. Ричард умря, защото свидетелствах срещу Алтиери“. Задъхваше се.

Танър Кингсли я наблюдаваше.

— Няма да ви задържам, госпожо Стивънс. Виждам, че сте много разстроена. Ще поговорим по-късно. Може би ще си спомните нещо. Ако се сетите за нещо, което може да е от полза, ще ви бъда благодарен да ми се обадите. — Той бръкна в чекмеджето и извади релефна визитна картичка.

— Това е номерът на личния ми мобифон. Можете да ме намерите на него денонощно.

Даян взе визитката. На нея бяха написани само името и номерът на Танър.

Тя се изправи. Краката й трепереха.

— Извинявам се, че трябваше да ви подложа на това. Междувременно, ако мога да направя нещо за вас, от каквото и да се нуждаете, аз съм на вашите услуги.

Даян едва успя да отговори.

— Благодаря. Много… благодаря. — Обърна се и сковано излезе от кабинета.

Докато минаваше покрай рецепцията, чу служителката да казва:

— Ако бях суеверна, щях да си помисля, че някой е проклел КИГ. А сега и вашият мъж, госпожо Харис. Всички бяхме ужасени, когато научихме за сполетялата го трагедия. Ужасно е да умреш така.

Думите прозвучаха злокобно познати на Даян. Какво се беше случило със съпруга на тази жена? Тя се обърна, за да види с кого разговаря служителката. На рецепцията стоеше изумително красива млада афроамериканка, облечена в черен панталон и поло. На пръста й искреше огромен смарагдов пръстен и венчална халка с диаманти. Даян изведнъж усети, че е важно да поговори с нея.

Когато понечи да се приближи, влезе секретарката на Танър и каза:

— Господин Кингсли ще ви приеме веднага. — И Кели Харис изчезна в кабинета на шефа на КИГ.

Танър се изправи да посрещне Кели.

— Благодаря, че дойдохте, госпожо Харис. Как пътувахте?

— Добре, благодаря.

— Искате ли нещо? Кафе? Чай?

Кели поклати глава.

— Знам, че преживявате много труден период, госпожо Харис, но трябва да ви задам няколко въпроса.

В своята стая Ретра Тайлър наблюдаваше Кели по телевизионния екран и записваше срещата.

— Близки ли бяхте с мъжа си? — попита Танър.

— Много.

— Знаете ли дали е бил откровен с вас?

Кели го погледна озадачено.

— Нямахме тайни един от друг. Марк беше най-честният, най-искреният човек, когото познавам. Той… — Беше й трудно да продължи.

— Често ли обсъждаше работата си с вас?

— Не. Работата му беше невероятно сложна. Не разговаряхме много за нея.

— Двамата имахте ли много приятели руснаци?

Кели се смути.

— Господин Кингсли, не знам какво целите с тези въпроси, но…

— Мъжът ви казвал ли ви е, че му предстои голяма сделка, от която ще направи много пари?

— Не. Ако имаше такова нещо, Марк щеше да ми каже.

— Някога да ви е споменавал за Олга?

Изведнъж я обзе мрачно предчувствие.

— Господин Кингсли, за какво точно става дума?

— Парижката полиция е открила в джоба на мъжа ви писмо. В него се споменавало за награда за някакви сведения. Било подписано „С обич, Олга“.

Кели се смая.

— Не… не знам какво…

— Обаче твърдите, че той е обсъждал всичко с вас, така ли?

— Да, но…

— Доколкото успяхме да установим, мъжът ви явно е имал връзка с тази жена и…

— Не! — Кели скочи. — Вие не говорите за моя Марк. Казах ви, помежду ни нямаше тайни.

— Освен тайната, която е довела до неговата смърт.

Изведнъж й призля.

— Извинете… извинете ме, господине. Не се чувствам добре.

Той моментално се разкая за твърдостта си.

— Разбирам. Готов съм да ви помогна с всичко, каквото мога. — Танър й подаде релефната си визитка. — Можете да ме намерите на този номер по всяко време, госпожо Харис.