Кой се страхува от мрака - Страница 29

Танър поклати глава.

— Не знам. Още съм в шок. Не мога да повярвам в това, което стана. — Той се замисли за миг. — Ще ви кажа какво ще направя. Не мога да предвидя шансовете ни, обаче ще положа всички усилия да не потънем. Обещавам ви. Ще ви държа в течение.

Те му благодариха и го оставиха сам.

В деня, в който изписаха Андрю от болницата, Танър го настани в малка служебна къща на територията на компанията, където можеха да се грижат за него, и му даде кабинета до своя. Служителите смаяно видяха в какво се е превърнал бившият им шеф. От блестящ учен беше станал зомби. През по-голямата част от деня седеше на стола си и сънено зяпаше през прозореца, ала изглеждаше доволен, че се връща в КИГ, въпреки че нямаше точна представа какво става наоколо. Всички служители бяха трогнати от грижовното отношение на Танър към брат му.

Атмосферата в КИГ се промени едва ли не моментално. Когато Андрю ръководеше компанията, всичко бе по-непринудено. Сега изведнъж стана официално — като бизнес, а не благотворителна организация. Танър разпрати агенти да търсят клиенти за КИГ. Бизнесът започна да процъфтява с невероятна бързина.

Вестта за прощалното писмо на Пола светкавично се разпространи в КИГ. Служителите се бяха подготвили за сватбата и се питаха как е понесъл удара Танър. Носеха се всевъзможни предположения за това какво ще направи, след като са го зарязали.

Два дни след получаването на писмото във вестниците се появи информация, че бившата годеница на Танър се е омъжила за медийния милиардер Едмънд Баркли. Единствените промени в Танър Кингсли бяха по-честите му мрачни настроения и това, че професионалната му дисциплина стана по-желязна отпреди. Той прекарваше по два часа всяка сутрин в червената тухлена сграда, където работеше по проект, обгърнат в секретност.

Една вечер го поканиха да говори в МЕНСА, дружеството на хората с висок коефициент на интелигентност. Тъй като много служители на КИГ членуваха в него, той прие предложението.

Когато на другата сутрин дойде на работа, с него се появи една от най-големите хубавици, които бяха виждали хората му. Приличаше на латиноамериканка, с тъмни очи, матова кожа и зашеметяваща фигура.

Танър я представи на персонала.

— Това е Себастиана Кортес, която снощи говори в МЕНСА. Блестяща е.

Изведнъж сякаш беше придобил нова жизненост. Заведе я в кабинета си и излязоха оттам след повече от час. После обядваха в частната трапезария на Танър.

Един от служителите потърси името й в интернет. Бивша мис Аржентина, Себастиана живееше в Синсинати, където бе омъжена за виден бизнесмен.

Когато Себастиана и Танър се върнаха в кабинета му след обяда, гласът му се чуваше в приемната по интеркома, който случайно беше оставен включен.

— Не се бой, скъпа. Ще измислим начин да го направим.

Секретарките се събраха около интеркома, за да подслушват.

— Трябва много да внимаваме. Мъжът ми е адски ревнив.

— Няма проблем. Ще поддържаме връзка.

Човек нямаше нужда да е гений, за да разбере какво става. Секретарките едва успяха да сдържат кикота си.

— Съжалявам, че точно сега трябва да си вървиш.

— И аз. Ще ми се да можех да остана, но… няма начин.

Когато излязоха от кабинета, Танър и Себастиана бяха самото благоприличие. Служителите се подсмихваха, но Танър не подозираше, че знаят какво става.

В деня след заминаването на Себастиана Танър поръча в кабинета му да инсталират позлатен телефон с дигитален скрамблер. Секретарката и асистентите му имаха нареждане никога да не го вдигат.

Оттогава той почти ежедневно разговаряше по златния телефон и в края на всеки месец си взимаше дълъг уикенд, от който се връщаше освежен. Никога не съобщаваше на персонала къде отива, ала всички знаеха.

Двама от хората му си приказваха и единият попита:

— Думата „среща“ говори ли ти нещо?

Любовният живот на Танър се беше възобновил и в него бе настъпила удивителна промяна. Всички бяха доволни.

Глава 19

Думите продължаваха да отекват в главата на Даян Стивънс: „Обажда се Рон Джоунс. Само исках да ви съобщя, че изпълнихме новите ви нареждания, точно както ни ги предаде секретарката ви… Преди час кремирахме тялото на съпруга ви“.

Как можеха в траурния дом да допуснат такава грешка? Нима потънала в скръбта си, се беше обадила да ги помоли да кремират Ричард? Невъзможно. А нямаше секретарка. Всичко това беше абсурдно. Някой в траурния дом бе сбъркал името на Ричард с подобно име на друг мъртвец.

Бяха й донесли урната с праха на мъжа й. Даян стоеше неподвижно, втренчена в нея. Наистина ли Ричард беше там вътре?… Нима смехът му бе там вътре?… Ръцете, които я бяха прегръщали… топлите устни, които се бяха притискали към нейните… умът, толкова остър и забавен… гласът, който беше казвал „Обичам те“… всичките му мечти, страсти и още хиляди неща… наистина ли бяха в тази малка урна?

Звънът на телефона прекъсна мислите й.

— Госпожа Стивънс?

— Да?

— Тук е кабинетът на Танър Кингсли. Господин Кингсли ще ви бъде много задължен, ако можете да дойдете и да се срещнете с него.

Това се бе случило преди два дни и сега Даян се приближаваше към рецепцията на КИГ.

— Какво обичате? — попита я служителката.

— Казвам се Даян Стивънс. Имам среща с Танър Кингсли.

— О, госпожо Стивънс! Всички много съжаляваме за господин Стивънс. Каква ужасна загуба. Ужасна!

Даян мъчително преглътна.

— Да.

Танър разговаряше с Ретра Тайлър.

— Имам две срещи. Направете пълно сканиране и на двете.

— Ясно.

Асистентката му излезе от кабинета. Интеркомът иззвъня.