Кой се страхува от мрака - Страница 39

Банкетът се проведе в хотел „Принс дьо Гал“ и се оказа важно събитие. В балната зала присъстваха триста души, сред които едни от най-видните личности във Франция. Един от гостите на предната маса, на която настаниха Кели и Марк, беше привлекателен мъж с очарователно излъчване.

— Аз съм Сам Медоус — представи се той на Кели. — Много съм слушал за вас.

— И аз съм слушала много за вас — отвърна тя. — Марк казва, че сте негов наставник и най-добър приятел.

Сам Медоус се усмихна.

— За мен е чест да съм негов приятел. Марк е изключителна личност. Отдавна работим заедно. Той е най-всеотдайният…

Марк, който го слушаше смутено, го прекъсна:

— Искаш ли вино?

На сцената излезе конферансие и речите започнаха. Марк се оказа прав, че вечерта няма да е интересна за Кели. Връчваха научни награди и що се отнасяше до нея, ораторите все едно говореха на суахили. Ала тя виждаше ентусиазма на лицето на Марк и се радваше, че е дошла с него.

Когато вдигнаха чиниите от вечерята, на сцената се качи президентът на Френската академия на науките. Започна с апология на френските научни успехи през миналата година и едва в края на речта си, когато вдигна една златна статуетка и произнесе името на Марк Харис, Кели разбра, че Марк е звездата на вечерта. Той бе прекалено скромен, за да й го признае. „Ето защо се опита да ме убеди да не идвам“ — помисли си тя, докато го гледаше как се качва на сцената под горещите аплодисменти на публиката.

— Той не ми каза нито дума за това — обърна се Кели към Сам Медоус.

Медоус се усмихна.

— Точно в негов стил. — После внимателно се вгледа в нея. — Знаете ли, че Марк е лудо влюбен във вас? Иска да се ожените. — Замълча за миг. — Надявам се да не нараните чувствата му.

И докато го слушаше, Кели внезапно изпита угризения: „Не мога да се омъжа за Марк. Той е страхотен приятел, но не съм влюбена в него. Какво правя? Не искам да нараня чувствата му. По-добре да престанем да се срещаме. Как ще му кажа…“

— Вие изобщо слушате ли ме!

Ядосаният глас на Даян откъсна Кели от спомените. Красивата бална зала изчезна и тя се озова в тясната хотелска стая с жената, която й се щеше да не е срещала.

— Моля?

— Танър Кингсли каза, че някой ще ни вземе до половин час — напрегнато повтори Даян.

— Това вече го чух.

— Но не попита къде сме.

— Сигурно си мисли, че сме във вашия апартамент.

— Не. Казах му, че се крием.

Последва мълчание. Кели сви устни в безмълвно възклицание.

Обърнаха се да погледнат часовника на нощното шкафче.

Когато Флинт влезе във фоайето на хотел „Мандарин“, мъжът на рецепцията вдигна глава.

— Какво обичате? — Видя усмивката на госта и й отговори.

— Жена ми и една нейна приятелка преди малко са се настанили при вас. Жена ми е руса, а приятелката й е готино чернокожо маце. В коя стая са?

— В десета, но се боя, че не мога да ви пусна. Ще трябва да се обадя на…

Флинт вдигна четирийсет и пет калибровия си ругер със заглушител и прониза китаеца в челото. После натика трупа под рецепцията и закрачи по коридора с пистолет в ръка. Когато стигна до номер десет, отстъпи назад, засили се, изби вратата с рамо и се хвърли вътре.

Стаята пустееше, но през затворената врата на банята се чуваше шуртене на душ. Флинт рязко отвори вратата. Душът бе пуснат докрай и спуснатите завеси леко се поклащаха. Той изстреля четири куршума през завесите, изчака малко и ги дръпна.

Там нямаше никого.

От ресторанта оттатък улицата Даян и Кели бяха наблюдавали пристигането на комбито и бяха видели Флинт да влиза в хотела.

— Боже мой, това е човекът, който се опита да ме отвлече! — ахна Кели.

Зачакаха. Когато след няколко минути Флинт излезе, устните му бяха усмихнати, ала лицето му излъчваше ярост. Кели се обърна към Даян.

— Ето я Годзила. Какъв е следващият ни лъжлив ход?

— Махаме се оттук.

— И къде ще отидем? Те ще завардят летищата, гарите, автогарите…

Даян се замисли за миг.

— Знам едно място, където не могат да ни открият.

— Нека позная. Космическият кораб, с който сте пристигнали тук.

Глава 25

Неоновият надпис пред сградата гласеше: „Дамски хотел «Уилтън»“.

На рецепцията Кели и Даян се регистрираха с фалшиви имена. Служителката подаде ключа на Кели.

— Апартамент четиристотин двайсет и четири. Имате ли багаж?

— Не, ние…

— Изгуби се — намеси се Даян. — Ще пристигне утре сутрин. Между другото, съпрузите ни ще ни вземат след малко. Ще ги пратите ли в стаята ни?

Служителката поклати глава.

— Съжалявам. В стаите е забранено за мъже.

— О? — Даян доволно се усмихна на Кели.

— Ако искате да се срещнете с тях тук…

— Няма значение. Ще трябва да минат без нас.

Апартамент четиристотин двайсет и четири беше красиво обзаведен: в дневната имаше диван, столове, маси и шкаф, а в спалнята — две удобни наглед двойни легла.

Даян се огледа.

— Приятно е, нали?

— Какво ще правим, ще кандидатстваме за книгата на рекордите „Гинес“, като през половин час сменяме хотела ли? — кисело попита Кели.

— Имате ли по-добър план?

— Това не е план — презрително отвърна другата жена. — Това е игра на котка и мишка. Ние сме мишката.

— Като се замисли човек, наистина е невероятно. Мъжете от най-големия мозъчен тръст на света се опитват да ни убият.

— Тогава недейте да мислите за това.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. В КИГ е пълно с гении.

— Ами ще трябва да ги надхитрим. — Кели се намръщи. — Имаме нужда от оръжие. Можете ли да стреляте с пистолет?

— Не.

— По дяволите! И аз не мога.