Кой се страхува от мрака - Страница 63

— Да.

— Красив град. Имам щастлив брак, иначе щях да ви предложа да ви разведа! Но мога да ви препоръчам някои отлични маршрути в Берлин.

— Ще ви бъда задължена — разсеяно отвърна тя и хвърли поглед към входа. Двамата мъже излизаха. Щяха да я чакат навън. Беше време да направи своя ход. — Всъщност съм тук с група — излъга Даян и си погледна часовника. — В момента ме чакат. Бихте ли ме изпратили до някое такси?…

— Разбира се.

След няколко минути вече излизаха през вратата.

Обзе я дълбоко облекчение. Двамата мъже можеха да я нападнат сама, но се съмняваше, че ще се опитат да й сторят нещо, когато с нея имаше мъж. Щяха да привлекат прекалено много внимание.

Здравеняците не се виждаха никакви. Пред ресторанта чакаше такси, зад което бе паркиран мерцедес.

— Приятно ми беше да се запознаем, господин Холидей — каза Даян. — Надявам се…

Той се усмихна, хвана я за ръката и я стисна толкова силно, че я прониза мъчителна болка. Даян го погледна сепнато.

— Какво…

— Защо не се качим в колата? — прошепна Холидей и я повлече към мерцедеса. Пръстите му се стегнаха още по-силно.

— Не, не искам да…

Видя на предната седалка двамата от ресторанта. Смаяна, тя внезапно разбра какво се е случило. Обзе я непреодолим ужас.

— Моля ви, недейте. Аз…

В следващия миг я натикаха в колата.

Грег Холидей се вмъкна до нея и затвори вратата.

— Schnell!

Мерцедесът се вля в оживения трафик. Даян почти изпадна в истерия.

— Моля ви…

Грег Холидей се обърна към нея и се усмихна.

— Спокойно, няма да ви направя нищо лошо. Обещавам ви, че най-късно до утре ще си заминете за вкъщи.

Бръкна в платнения джоб, закрепен за гърба на шофьорската седалка, и извади спринцовка.

— Ще ви направя инжекция, съвсем безобидна, за да заспите за един-два часа.

И посегна към китката й.

— Scheisse! — извика мъжът на волана. Един пешеходец не щеш ли се бе втурнал пред колата и шофьорът трябваше да удари спирачки, за да не го блъсне. Това свари пътниците неподготвени. Холидей удари главата си в металната рамка на облегалката и замаяно се опита да се надигне, и извика на шофьора:

— Какво…

Даян инстинктивно хвана ръката му със спринцовката, завъртя я и заби иглата в плътта му.

Холидей смаяно се обърна към нея и изкрещя:

— Не!

И пред погледа на все по-ужасената Даян се замята в гърчове, после се скова и се строполи на седалката. След секунди вече бе мъртъв. Двамата мъже отпред се обърнаха да видят какво става. Даян изскочи през вратата и се хвърли в първото срещнато такси, което се движеше в обратната посока.

Глава 39

Кели се сепна от звъна на мобифона си и предпазливо отговори: — Ало?

— Здрасти, Кели.

— Даян! Къде си?

— В Мюнхен. А ти?

— На ферибота през Ламанша. Пътувам за Дувър.

— Как мина срещата със Сам Медоус?

Кели още чуваше крясъците му в ушите си.

— Ще ти разкажа, когато се видим. Ти събра ли някаква информация?

— Не много. Трябва да решим какво ще правим. Възможностите ни са на изчерпване. Самолетът на Гари Рейнолдс се е разбил край Денвър и смятам, че трябва да отидем там. Това може да се окаже последният ни шанс.

— Добре.

— В некролога пишеше, че сестрата на Рейнолдс живее в Денвър. Тя може да знае нещо. Хайде да се срещнем в хотел „Браун Пелис“ в Денвър. Самолетът ми излита от летище „Шьонфелд“ след час.

— Аз ще взема самолет от „Хийтроу“.

— Добре. Стаята ще бъде запазена на името Хариет Бичър Стоу.

— Кели…

— Да?

— Просто… нали знаеш.

— Знам. И ти…

* * *

Танър беше сам в кабинета си и разговаряше по златния телефон.

— … и успяха да избягат… Сам Медоус е осакатен, а Грег Холидей е мъртъв. — Замълча за момент и се замисли. — Единственото логично място, което им остава, е Денвър. Всъщност това сигурно е последната им възможност… Явно ще трябва да се заема лично. Те спечелиха уважението ми, затова ми се струва редно да се погрижа за тях както трябва… — Кингсли послуша, после се засмя. — Разбира се… Дочуване.

Андрю седеше в кабинета си. Мислите му блуждаеха и образуваха мъгливи образи… Лежеше в болницата и Танър му казваше: „Ти ме изненада, Андрю. Трябваше да умреш. Сега пък докторите ми съобщават, че след няколко дни те изписват. Ще ти дам офис в КИГ. Искам да гледаш как ти спасявам кожата. Никога няма да се научиш, а, идиот такъв? Е, имам намерение да превърна твоята скромна компания в златна мина, а ти можеш да си седиш там и да гледаш как го правя. Между другото, първата ми работа беше да прекратя всичките ти филантропски проекти, Андрю… Андрю… Андрю…“

Гласът ставаше все по-висок.

— Андрю! Глух ли си?

Брат му го викаше. Той се изправи и отиде в кабинета му.

Танър вдигна глава и каза саркастично:

— Надявам се, че не преча на работата ти.

— Не, аз само…

Танър Кингсли го изгледа втренчено.

— Наистина за нищо не те бива, нали, Андрю? Нито жънеш, нито сееш. Добре е да имам с кого да си приказвам, обаче не знам докога ще продължавам да те държа…

Денвър, щата Колорадо

Кели пристигна в Денвър преди Даян и се настани в уважавания хотел „Браун Пелис“.

— Следобед ще дойде една моя приятелка.

— Две стаи ли ще искате?

— Не, една стая с две легла.

Самолетът кацна на международното летище в Денвър, Даян взе такси до хотела и съобщи името си на рецепционистката.

— А, да, госпожо Стивънс. Госпожа Стоу ви очаква. Тя е в стая шестстотин трийсет и осем.

Даян облекчено си пое дъх.

Кели наистина я чакаше. Двете топло се прегърнаха.

— Липсваше ми.

— И ти на мен. Как мина пътуването?