Кой се страхува от мрака - Страница 55

Усети ръката на Марк върху своята.

— Много съжалявам. Сигурно е било ужасно.

Тя мълчеше.

— Сексът е много важен в един брак.

Кели кимна и прехапа устни. Знаеше какво ще й каже.

— Естествено. Разбирам защо няма да искаш…

— Но бракът не се свежда до това. Бракът означава да прекараш живота си с човек, когото обичаш — с когото можеш да разговаряш, с когото да споделяш добрите и лошите моменти.

Тя го слушаше — смаяна, боеше се да повярва на ушите си.

— Със секса все някога се приключва, Кели, но не и с истинската любов. Обичам те с цялото си сърце и душа — заради твоето сърце и душа. Искам да прекарам живота си с теб. Мога да мина и без секс.

Кели се опита да се овладее.

— Не, Марк… не мога да ти го позволя.

— Защо?

— Защото един ден ще съжаляваш. Ще се влюбиш в жена, която може да ти даде… това, което аз не мога… ще ме оставиш… и това ще разбие сърцето ми.

Марк я грабна в обятията си и я притисна към себе си.

— Знаеш ли защо никога няма да те изоставя? Защото си по-добрата част от мен. Ще се оженим.

Кели се вгледа в очите му.

— Съзнаваш ли какво бреме поемаш, Марк?

— Струва ми се, че спокойно можеш да перифразираш това изречение. — Той се усмихна.

Тя се засмя.

— О, мили, убеден ли си, че…

Марк сияеше.

— Убеден съм. Какво ще кажеш?

По бузите й потекоха сълзи.

— Тогава… да.

Марк сложи смарагдовия пръстен на пръста й. Дълго останаха прегърнати.

— Искам утре да те заведа в салона и да те запозная с някои от моделите, с които работя.

— Нали беше забранено?

— Забраните са за това, за да се нарушават.

Лицето му сияеше.

— Ще уредя да ни оженят в неделя.

На другата сутрин, когато двамата пристигнаха в салона, Кели посочи небето.

— Май ще вали. Всички приказват за времето, но никой не прави нищо за него.

Марк се обърна и я погледна някак странно. Тя забеляза изражението му и се засмя.

— А, извинявай. Това е клише, нали?

Марк не отговори.

В гримьорната имаше десетина моделни.

— Имам едно съобщение — каза високо Кели още от вратата. — В неделя се женя. Всички сте поканени.

Настана суматоха.

— Това ли е тайнственият обожател, с когото не искаше да ни запознаеш?

— Познаваме ли го?

— Как изглежда?

— Като младия Кари Грант — гордо заяви Кели.

— Ооо! Кога ще ни запознаеш?

— Веднага. Той е тук. — Кели широко отвори вратата. — Влез, скъпи.

Марк влезе и всички млъкнаха. Един модел го погледна и прошепна:

— Това да не е някаква шега?

— Сигурно.

Марк Харис беше трийсет сантиметра по-нисък от Кели, обикновен наглед мъж с оредяваща попрошарена коса.

Когато първоначалното смайване премина, моделите се втурнаха да поздравяват бъдещите младоженци.

— Чудесна новина.

— Радваме се за вас.

— Сигурна съм, че ще сте много щастливи заедно.

Когато поздравленията свършиха, Кели и Марк си отидоха.

— Мислиш ли, че ме харесаха? — попита той, докато вървяха по коридора.

Кели се усмихна.

— Естествено. Нима е възможно някой да не те хареса? — Тя спря. — Уф!

— Какво има?

— Току-що е излязло едно списание, на чиято корица е моята снимка. Искам да го видя. Веднага се връщам.

Младата жена закрачи обратно към гримьорната. Когато стигна до вратата, чу един глас да казва:

— Нима Кели наистина ще се омъжи за него?

Тя се заслуша.

— Сигурно се е побъркала.

— Виждала съм я да отблъсква едни от най-красивите мъже на света. И най-богатите. Какво толкова намира в него?

— Съвсем просто е — обади се един от моделите, която до този момент бе мълчала.

— Какво?

— Ще ми се смеете. — Тя се поколеба.

— Казвай.

— Чували ли сте израза „да видиш някого с очите на любовта“?

Никой не й се присмя.

Ожениха се в министерството на правосъдието в Париж и всички приятелки на Кели бяха шаферки. На улицата се събра огромна тълпа от почитатели, които бяха научили за сватбата на модела Кели. Папараците се развихриха с пълна сила.

Кум от страна на Марк беше Сам Медоус.

— Къде отивате на меден месец? — попита той. Младоженците се спогледаха. Изобщо не бяха мислили за това.

— Хм… в Сен Мориц — импровизира Марк.

Кели неспокойно се усмихна.

— В Сен Мориц.

Нито един от двамата не бе ходил в Сен Мориц. Гледките бяха изумителни, безкраен низ от величествени планини и тучни долини.

Хотел „Бадрут Пелис“ се издигаше високо на един хълм. Марк беше направил резервация и когато пристигнаха, управителят ги посрещна.

— Добър ден. Приготвил съм апартамента за младоженци.

Марк се поколеба.

— Може ли да… може ли да ни поставите отделни легла?

— Отделни легла ли? — учуди се управителят. — Ами… да, моля.

— Хм… разбира се.

— Благодаря. — Марк се обърна към Кели. — Тук има много интересни неща за разглеждане. — Извади от джоба си списък. — Музеят на Енгадин, Друидският камък, изворът на свети Мавриций, наклонената кула…

— Не искам да се чувстваш неловко, скъпа — каза Марк, когато останаха сами в апартамента. — Правим го само за да предотвратим евентуалните клюки. Ще прекараме живота си заедно. И това, което ще споделяме, е много по-важно от физическата връзка. Просто искам да съм с теб и ти да си с мен.

Кели го прегърна.

— Не… не знам какво да кажа.

Той се усмихна.

— Не е нужно да казваш нищо.

Вечеряха в ресторанта на хотела, после се върнаха в апартамента. В спалнята бяха поставени отделни легла.

— Ще хвърляме ли чоп?

Кели се усмихна.

— Не, ти си избери.

Когато след петнайсет минути излезе от банята, Марк вече бе легнал.